Напуснах Работа, Обиколих Света и Станах Предприемач Преди да Навърша 25

photo-1454997423871-b5215756e54d

Напуснах стабилната си работа, когато бях на 22, пътувах много по света и станах интернет предприемач в Будапеща, Унгария, когато бях на 24. Наистина, направих го.

Искаш ли да знаеш как Джордан Фрийд е постигнал всичко това? Ето я и неговата история:

Когато бях на 22, имах всичко, което си мислех, че винаги съм искал да имам. Имах хубава работа с добра заплата в успешна компания в Будапеща. С няколко думи- имах обещаваща кариера пред себе си. Но дори с това „ясно бъдеще“, не чувствах, че съм щастлив. Току що бях завършил университет и бях жаден за пари и също така исках да пътувам и да видя света.

Макар че аз не правех това, не разглеждах света. Разглеждах интериора на офис всяка сутрин, всеки следобед и всяка вечер. А в края на седмицата бях прекалено изтощен да ходя, където и да е освен вкъщи – да не говорим за малка екскурзия. Губих мотивацията си и мисълта, че ще пропилея следващите си 40 или повече години, работейки затворен в кутия, ме плашеше до смърт.

Бъдещето ми трябваше да е нещо повече от това. Затова без да бях планирал някакъв сериозен План Б… напуснах.

Семенцата, от които покълна това решение, всъщност бяха посети много преди да напусна. Винаги съм имал стремеж към предприемачеството.

Като дете много често предприемах някакъв летен бизнес, така да се каже, и наемах братята и сестрите си за мои работници. Едно лято например си основахме „Bergain Balls“, което беше нашият бизнес за почистени голф топки. Братята ми се промъкваха в местното игрище и събираха изгубените голф топки. След това ги почиствахме с часове и накрая ги продавахме на голф играчите на следващия ден. През друго от летата движех служба за почистване на кучешки изпражнения и ходех от врата на врата, предлагайки да почистя дворовете на съседите си от мръсотията, оставена след домашните им любимци. А друга година на Деня на Благодарността помолих един от приятелите си да ме закара до местния търговски център по време на Черния петък, за да продавам горещ шоколад на хората, които чакат на опашка отпред- спечелихме повече от $300 за по-малко от два часа.

Когато пораснах обаче, изгубих кураж  да преследвам тези „предприемачески“ мечти. Отне ми малко време, за да си върна този кураж обратно.

„Ако ти не реализираш своите мечти, някой ще те наеме, за да му помогнеш да реализира неговите. “ Тони Гаскинс

След като напуснах работа, срещнах много свестни хора в един бар в Будапеща, с които се сприятелихме. Те ръководеха онлайн маркетинг компания в града и ми предложиха да работя заедно с тях. Не бях в позиция, в която можех да откажа, защото ако се върнех в Америка с празни ръце, това означаваше, че приемам провала. Не можех да направя това.

Станах част от компанията и за кратко се опитвах да придам привидно хубав вид на новата ситуация. В края на всеки работен ден обаче, осъзнавах, че просто работя поредното нещо. Все още помагах на някого да изгражда неговия си бизнес. Даже по-зле, презирах новата си длъжност като консултант. В обичайната работа имаш един шеф. Като консултант ти работиш за много хора, което означава, че всеки един проект, който развиваш си има свой шеф. Бързо осъзнах, че аз замених един шеф за 10 такива. Нещата вървяха надолу доста бързо. След осем месеца залъгване, че всичко ще е наред, реших, че ми е достатъчно. Не бях сигурен нито какво ще правя, нито как ще го направя, но знаех, че не мога да прекарам и минута повече, работейки за друг.

Бях на 23 и отново безработен.

За да свържа двата края, знаех, че трябваше да се набутам някъде. Регистрирах се в LinkedIn и започнах да спамя всеки собственик на бизнес, който би ме приел. Изпращах по 100 имейла на ден, търсейки работа като консултант и за кратко се справях добре.

Знаех, че мога да отделям повече време, за да ускоря работата. Работех с близък приятел в Будапеща, който ми помагаше. Заедно успяхме да наемем няколко работници от Филипините.

Малко по малко осъзнавах по дирите на какво съм. Беше по-ценно от парите – исках време. Време, за да създам план, време, за да открия коя е моята страст, време, за да започна бизнес. Вярвах в това… и исках да видя света през това време.

Затова направих това, което всеки 23 годишен би трябвало да прави. Работих здраво и се възползвах от свободата си – пътувах. Пътувах много. Все пак първоначалната ми идея беше да се преместя в Будапеща, за да правя точно това. Но до онзи момент, бях ходил само до Виена и Прага.

Бях жаден за нови преживявания, нови места, нови езици и нови хора.

Предприех пътуване до Гърция и Гръцките острови от Миконос до Иос. Изучих Испания и вкусих от невероятните Tapas в Барселона и Мадрид. Пътувах до Рим със страхотни хора и избягах в Париж с приятелката си. Присъствах на Европейската Купа в Лвов, Украйна и пих повече водка, отколкото мога да си представя.

През това време спрях да предлагам консултантски услуги в LinkedIn. Вместо това продавах софтуери посредством Интернет за комисионна. Беше трудно, но колкото повече пътувах, толкова повече се пристрастявах към свободата и към възможността за живот без граници. По тази причина работих здраво и продължавах напред.

Проучих бреговете на Кроатия по време на екскурзия с корабче за три дни. Живях в Тайланд за два месеца , защото работих на лаптопа си и това ми го позволяваше. Когато малката ми сестра ми дойде на гости, заедно тръгнахме на пътешествие с кола през Словения към Венеция, Италия и след това Залцбург и Виена.

Бях в Лондон с няколко колеги млади предприемачи. Ядох хагис в Шотландия с мой близък приятел шотландец. Насладих се на кофишоповете в Амстердам и на Октоберфест в Мюнхен.

Работих усърдно и пътувах също толкова усърдно при всеки възможен случай и изпозлвах Будапеща като своя основа.

През всички тези пътувания, се срещнах с невероятни хора. Стана ми ясно на домашното парти, което бях организирал в Будапеща, какъв късметлия съм. Оглеждайки се наоколо, осъзнавах колко много приятели от колко много места на зеята имам. Преброих повече от 17 държави, от които присъстваха хора в тази къща.

Не мина много от тогава,когато срещнах двама невероятни човека – унгарец и англичанин, с които станахме много добри приятели. Убедих ги да се присъединят към мен и заедно да основем компания за софтуери. Това се и случи, в края на лятото през 2014 година основахме Buffered VPN.

Компанията ни все още е в разцвета си, а ние имаме амбиция и цели. Ограничих пътуванията си за момента. Всеки ден се събуждам с нагласата, че ще правя нещата, които обичам. Не мразя работата, защото, колкото и клиширано да звучи, работата не се усеща като работа, когато правиш това, което обичаш.

Не съм милионер… все още, но изградих живот, който винаги съм искал. Пътувах до някои невероятни места и съм обграден от страхотни хора, с които се запознах по време на пътешествията си.

Кое е най- доброто от всичко? Аз съм само на 25. Тепърва започвам!

Ако ти е харесала невероятната история на Джордан Фрийд, и ако ти също като него смяташ, че тепърва започваш, независимо на каква възраст си… Ние от екипа на Успей в България създадохме напълно безплатен Маркетинг Курс, който можеш да вземеш по-долу!

Благодарим ти за отделеното време! 🙂

Startup Stock Photos

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *