Лоши Навици? 4 Начина, с Които Определено ще ги Премахнеш – Успей в България

Лоши Навици? 4 Начина, с Които Определено ще ги Премахнеш

275H

Кои чувства карат хората да излязат от зоната си на комфорт?

Трудността в промяната на стари и упорити навици към по-добри сякаш е вродено качество в този преход. Пределно ясно ти е за какво става въпрос, нали? Навиците започват да се променят, когато ние сами започнем да променяме нашите разбирания.

Повечето от нас не постигат значителна трансформация. За повечето от нас промяна идва под форма на еволюционен процес с почти незначителни промени. Ние просто се бутаме по правилния път, оформяйки просто един или два добри навика.

Какво обаче наистина ни кара да седнем и да обърнем внимание на нещата? Кое е това, което наистина ще ни накара да вземе мерки и да променим старите навици?

Възмущение от самите нас.
Взимането на решения, когато гърбът ни е опрян плътно до стената.
Желание, което е по-силно от всяко друго.
Непоколебимост да го направим, ако ли не, по- скоро да умрем.

Емоциите са най-могъщата сила в нас. Под тяхно влияние, хората могат да извършат най-героичните (както и най-варварските) постъпки. Емоциите са горивото, а умът – пилотът, които заедно движат прогреса.

Тук ще разгледаме четири основни емоции, които могат да задвижат едни невероятни процеси в живота ни. Денят, в който насочиш тези емоции към желанията ти, ще бъде този, когато животът ти ще приеме друг по- добър облик.

1. Възмущение

По принцип възмущението или отвращението са думи, които не се свързват с нищо положително. Правилно насочени обаче те могат да променят живота ти. Човекът, който усеща възмущение към себе си или отвращение от това, което прави, е стигнал до момент, в който няма връщане обратно към стратото и обичайното. Той е готов да захвърли всичко и да каже: „Край, стига вече!“

Възмущението има своята плодоносна страна. Замисли ли се на какво искаш да сложиш край и ти?

Може би искаш да сложиш край на посредствеността, на ужасно натрапчивото чувство на страх, болка или унижение. Няма нищо по-подтикващо към промяна от присвиващото стомаха възмущение.

2. Решителност

Повечето от нас се нуждаят да бъдат притиснати до стената, за да направят определени решения. Когато достигнат до този момент, много често трябва да се справят с чувствата, които възникват. Стигаме до кръстопът и не знаем кой е правилният път. Нищо чудно, че взимането на решения кара стомахът ни да се свива на топка или ни държи будни до късни часове.

Взимането на живото-променящи решения би могло да бъде сравнено с една „душевна гражданска война“. Сражаващи се армии, всяка с неин собствен арсенал от причини, се борят за надмощението над нашето съзнание. А нашите крайни решения дали смели или плахи, дали добре обмислени или импулсивни, могат, както да те накарат да предприемеш действие, така и да се откажеш от всичко. Няма какво толкова да се каже относно взимането на правилните решения, всичко зависи от теб, но запомни едно:

Каквото и да правиш, не оставай на кръстопътя. Решавай! Много по-добре е да направиш грешната стъпка, отколкото да не направиш никаква. Всеки от нас трябва да се изправя пред бъркотията от емоции и да ги разрешава.

3. Желание

Как се добиваш с желанието? Няма точен отговор, защото начините са много и разнообразни. Трябва да заеш обаче две неща за желанието:

  1. Идва отвътре, а не отвън.
  2. Може да бъде движено от външни фактори.

Почти всичко може да пробуди желанието. Въпрос на време и интереси е. Може да е песен, която стопля сърцето ти. Може да е някое незабравимо слово. Може да е филм, разговор с приятел, конфликт с неприятел или тежко преживяване. Дори книга или статия като тази може да задвижи вътрешния механизъм, който ще те накра да си кажеш: „Искам го сега!“.

По тази причина, докато търсиш твоя „червен бутон“, приветствай в твоя живот всяко едно позитивно преживяване. Не издигай стена, която да те пази от житейския опит. Тази същата стена, която те пази от разочарования, може също така и да те ограничи от радостните, обогатяващи преживявания. Затова остави животът да те докосне. Следващият допит може да бъде този, който ще преобърне живота ти.

4. Непоколебимост

Непоколебимостта казва: „Аз ще го направя!“. Бенджамин Дизраели, велик британски политически деец, веднъж е казал: „Нищо не може да устои на човешката воля, която ще заложи дори съществуването за сметка на целта на човека.“. С други думи, когато някой е непоколебим в това, което иска, никой не може да го спре.

Алпинистът казва: “ Ще изкача тази планина. Казаха ми, че е прекалено висока, прекалено далеч, прекалено стръмна, прекалено скалиста, прекалено трудна, но това е моята планина. Ще я изкача. Скоро ще ме видиш как ти махам от върха или никога няма да ме видиш, защото ако не достигна върха, няма да се върна обратно.“ Кой би могъл да оспори такава непоколебимост и решителност?

Непоколебимост означава обещанието, че никога няма да се предадеш. Помисли върху това. Колко отнема на едно бебе да се научи да върви? Колко време би дал на едно бебе да се научи да върви преди да му кажеш: “ Това е, дадох ти шанса и ти не успя.“? Звучи налудничаво, нали? Разбира се, че е. Всяка една майка ще каже: „Моето бебе ще продължава да опитва докато не се научи!“ Нищо чудно, че всеки от нас върви.

 

Тук има един жизненоважен урок, който трябва да научиш. Попитай себе си: „Колко време трябва да работя над това да сбъдна мечтата си?“ Отговорът ти най-веротно е: „Колкото време отнеме.“.

Затова са тези четири емоции – за да направят това време по-малко.

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *