Как от Човек с $40.000 Дълг се Превърнах в Милионер

money-3840x2160-003

Аз съм от семейство, в което парите винаги са били проблем. Баща ми беше електротехник, който допринасяше за приятния ни, но не толкова изключителен начин на живот. Майка ми беше просто домакиня.  Парите винаги са ни били недостатъчни.

Когато родителите ми се разделиха в началото на тийнеджърските ми години, проблемът с финансите още повече се задълбочи, а това подсказваше, че те няма да имат възможност да платят за моето висше образование.

Когато завърших, може би не най- добрия университет по бизнес в държавата през 1995, имах диплома и $40.000 студентски заем. Бях решена, че за по- малко от осем години щях да изляза от тази „финансова дупка“ и да натрупам състояние от $1.000.000.

Направих го! Ето как :

1. Задай си желаната цел

Вероятно най-важната, но пренебрегвана част от постигането на целта е определянето й. Цел е много особено и желано последствие от нещо. Има определена дата на изпълнение и план, изграден от стъпки, които да ти помогнат в изпълнението на целта.

Моята определена цел беше да направя първия си милион преди да навърша 30 годишна възраст. Избрах точно това, заради постоянния стрес, под който беше подлагано семейството ми, свързан със спестяванията. Аз не искам да се изправям пред постоянното състояние на „финансов хаос“. Стигнах до извода, че ако имам налични $1.000.000 в банковата си сметка, ще бъда по- сигурна в това да рисувам, ще бъда по-податлива и ще намаля стреса около мен.

Тази моя цел изглеждаше добро предизвикателство за мен, но все още приемливо. Докато светът на технологиите прави разни хора милиардери на младини, преди през 1995 нямах мобилен телефон, а да не говорим за смарт фон. Нямах личен компютър, ходех до училищната библиотека.

Трябваше да продължа да следвам целта си, независимо от затрудненията, затова си направих нещо като статистика ,за да мога да оценявам различни дейности и да преценявам дали ще ме доближат до постигането на моята цел.

2. Работи нещо, което да ти дава големи възможности и е високо платено

Следващата ми стъпка беше да си намеря работа, която да ми дава добри пари докато и ме учи на добри умения, които биха могли да бъдат начин за постигането на целта ми. Избрах да пробвам в банка, където за моята длъжност за първата година ми плащаха сравнително добра заплата, както през следващите години заплатата се увеличаваше много повече.

Не само, че избрах правилната професия, но и избрах правилната компания, за която да работя.
Било то работа или личен бизнес, във всеки един случай се изискват добри комуникативни умения. Както и умения да презентираме. Затова не забравяй да се запишеш за Безплатната Тренировка в края на статията, където ще разгледаме именно това! 🙂

3. Работи здраво

Работех като луда. Смея да кажа, че повечето седмици работех по 16-18 часа на ден, 6-7 дни в седмицата. Добрият сън беше мечта за мен през повечето време. Постигах всичко възможно, даже надхвърлях очакваното и научавах, колкото се може повече.

4. Застъпвай се за себе си

Не оставях труда си да бъде незабелязан. Напомнях на по-високопоставените и на членовете от отдела си какво правя и какви са моите очаквания. Когато смятах, че работя на високо ниво, исках повишение- подранила и на често. Казваха ми „самоповишаваща се“, но истината е, че много бързо бях повишавана. Това повиши  доходите ми значително, особено когато станах заместник на главното лице на компанията, когато бях на 25.

5. Не прекалявай с разходите

Баща ми казваше да придържаме високите разходи на минимум. Докато колегите ми имаха апртаменти с две или три спални, аз се бях настанила в студио, в което бях по- рядко, отколкото на работното си място. Нощното ми шкафче беше от твърд картон, покрит с чаршаф. Нямах кабелна телевизия. Взимах автобуса до работа. Придържах се към това да ям на работа. Когато излизах навън, пресмятах менюто си много внимателно и поръчвах съобразно с това.

Това ми позволи да спестявам по -голямата част от всяка заплата и да преследвам следващата стъпка.

6. Изплати дълга си

Преди време, лихвите бяха много по-високи, отколкото са сега. Не помня колко точно беше моята, но да кажеш около 6-9%. Всяка една заплата, която получавах, запазвах за студентския си заем докато накрая не го изплатих през декемрви 1996, около година и половина след дипломирането ми.

7. Направи инвестиции

След като се отървах от заема си, доходите ми се увеличиха. Бях готова да започна да спестявам истински. Част от спестяванията ми инвестирах в пенсионни фондове, акции.

С напредването в кариерата ми, целта ми все повече се доближаваше до мен. След това можех да направя допълнителни инвестиции. Това включваше и напускането ми след пет години работа в инвестиционно банкиране, за да основа моя собствена фирма. Ако предпочетох да продължа настоящата си работа, вероятно щях да стигна до $1.000.000 година или две по- скоро, но аз предпочетох да се опитам да бъда по- предприемачески настроена. Чувствах, че и така щях да изпълня целта си.

8. Поддържай нещата в крачка

Не всичко работеше перфектно като по план. Едно от нещата, които ме затрудниха по пътя към постигането на целта ми, беше заемът от $40.000, който дадох на близък на семейството през 1997, точно когато започвах да натрупвам спестявания. Той изчезна без дори да плати обратно цялата сума. Реших да не се фокусирам върху загубата, а върху бъдещето си и какво мога да контролирам.

Това беше. На 30 годишна възраст не само постигнах целта си, но и надвиших $1.000.000.

Това, което ми помогна беше податливостта, за която толкова много мечтаех. Това позволи на мен и съпругът ми  да начертаем бъдещето ни.  Позволи ми да поемам повече финансови рискове. Позволи ми да не се притеснявам относно финансови проблеми, които тровеха родителите ми, когато бяха живи.

Carol Roth, „Entrepreneur“

Искрено се надяваме тази статия да е била полезна за теб. Ако желаеш, може да се регистрираш за абсолютно Безплатна Тренировка, където разглеждаме “Как да комуникираш уверено и да правиш презентации за поне $1,000 всяка” Кликни на кутийката отдолу за да се регистрираш.

Благодарим ти.

 

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *