Грешките, Които Допускаш по Време на Разговор – Успей в България

Грешките, Които Допускаш по Време на Разговор

photo-1418225162054-0f773a996f9e

Даваш ли всичко от себе си на работа? Винаги ли се целиш към по-добро представяне?  Ако отговорът ти е „да“ това е чудесно! Но може би това не е достатъчно. Има едно нещо, което може да срине възможността ти за професионален успех дори ако представянето ти е съвършено – това е начинът, по който се изразяваш чрез думи.

Да каvем, че се намираш в следната ситуация:
Имаш изключително впечатляваща автобиорафия и в момента биваш интервюиран в нова фирма. От написаното изглеждаш на най-идеалният кандидат за позицията и очевидно си добил повече умения и си по-опитен от конкурентите си. По време на интервюто обаче, нещата се преобръщат. Интервюиращият въобще не е впечатлен от разговора помежду ви и е принуден да потърси по-внушителен кандидат.

Няма значение дали си на интервю а работа, дали се опитваш да спечелиш нов клиент, дали искаш да мотивираш работниците си или се стремиш да спечелиш финансиране за твоя бизнес.  Начинът, по който говориш и поддържаш разговора може да ти помогне или да те провали, независимо колко опитен или талантлив си.

Елиминирай тези пет вербални навика преди те да те унищожат:

1. Говориш прекалено бързо

Когато сме развълнувани или нервни, е толкова лесно да говорим прекалено бързо, че чак е нелепо. Имаме толкова много неща да кажем и се опитваме да излеем всичко наведнъж затова думите се изсипват като водопад. Има и хора обаче, които несъзнателно се страхуват от тишината и използват бързото говорене, за да запълнят всяка една дупчица в разговора.

Много по-добре е да говориш бавно. Имаш достатъчно време да премислиш избора си на думи, можеш да влияеш на слушателите като добавяш кратки паузи на подходящите места и най- важното ще си много по-уверен и по-въздействащ.

Не е препоръчително, дори е напълно нежелателно, да говориш прекалено бавно на публиката си, затова независимо колко бързо си мислиш, че говориш, опитай да забавиш с една идея повече. Така няма да има опасност да си прекалено флегматичен.

2. Не обръщаш внимание на маниерите си

Всеки от нас си има своите тикове и маниери, които си остават незабелязани и не толкова значителни в ежедневието, но в професионална или публична среда тези неща биха могли да доведат до раздразнение. Например, ако жестикулираш бурно докато говориш или несъзнателно присвиваш устни в края на всяко изречение, играеш си с нещо в ръцете, слушателите ти ще се разфокусират бързо или по-лошо – ще те сметнат за неумел.

Упражнявай се с приятел или се записвай докато говориш, за да откриеш тиковете и маниерите, на които не си обръщал внимание преди. Да сложиш край на тези несъзнателни навици ще бъде трудно, но веднъж отървеш ли се от тях, няма да се върнат.

3. Говориш  несвързано

Несвързаното говорене, пелтеченето, неясно изразената мисъл, всичко  това е знак за притеснение.

По принцип, ако си подготвил предварително речта си, няма опасност от несвързано говорене, защото тогава се придържаш към точно определен текст. В по-импровизираните случаи обаче има опасност да се оплетеш, което ще доведе до по-горе изредените  образи на притеснението. Ето един пример, на интервю за работа интервюиращият пита прост въпрос като очаква кратък и ясен отговор, но ти отговаряш с дълъг монолог, чрез който посягаш на своята правдоподобност.

Ако не си кратък и ясен, твоите думи ще изгубят въздействието си.

4. Наблягаш на определени думи в изреченията

Интонацията в гласа ни е толкова важна, колкото и самите думи, които използваме. Кажи си на глас изречението „Не съм откраднал тази кола.“ като наблгяаш на различни думи в него. „Не съм откраднал тази кола.“ звучи много по-различно от „Не съм откраднал тази кола.“, нали?

Често интонацията ни е повтарящa се като така изкривява значението и намаля силата на изречението, а слушателите стават незаинтересовани в това, което казваме, защото просто се объркват или не разбират идеята ни. Например има хора, които изпозлват една постоянна монотонна интонация като никога не наблягат на една или друга дума. Други винаги завършват изречението си като повишават тон вместо да го намалят – един изключително странен навик, който кара всяко изречение да звучи като въпрос.

Опитай се да дадеш блясък на дикцията си без да прекаляваш. Вмъкни промяна и значение в интонацията си.

5. Използваш „ъъъ“ докато мислено структурираш мисълта си

Толкова често казваме „ъъъ“, че дори се е превърнало в неизменна част отнашата реч, която дори не ни прави впечатление. Друг пример е „ами“, с което започваме повечето си изречения напълно несъзнателно. Тези и други подобни паразити изглеждат напълно безобидни на пръв поглед, но ако присъстват в по- голямата част от това, за което говорим, от безобидни срички се превръщат в разконцентриращи вредители от главната ти мисъл като говорещ. Със сигурност си попадал на човек, който ти е правил впечатление с този недостатък. А ти имаш ли този проблем?

За щастие можеш да упражняваш избягването на употребата им като по-дълбоко обръщаш внимание на казаното от теб. По този начин всеки път след като „ъъъ“, „ами“ и т.н. ти се изплъзнат от устата се поправяй като повтаряш думите наново без тях. Прави това докато не свикнеш, ще забележиш промяната със замяната на тези паразити с паузата, която ще правиш, за да подредиш следващото си изречение.

       

                          Свързано:      Премахни Тези 10 Фрази от Речника си

Не позволявай на нито един от тези навици да те засенчи. Най- добрият начин да ги премахнеш е с постоянната практика. Говори пред огледалото или на доверен приятел и работи активно върху потискането на тези обичайни и несъзнателни грешки. След време няма да имаш за какво да се притесняваш преди началото на важен разговор или важна реч, а по-голямата увереност, с която ще се сдобиеш, ще ти донесе повече професионални шансове и успехи.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *